Календар с празници! 

Натисни на "Календар с празници", за да провериш какъв празник има на съответния ден през месеца.

Флора и фауна

Българската висша флора се характеризира с изключително голям брой видове. Висшите растения са разпределени в 130 семейства и 872 рода с 3550 вида, 847 подвида и 2000 разновидности.

Планините са богати с ендемични видове, някои от които се срещат само тук - старопланинска иглика, родопска роза, тракийски дъб, родопски крем, рилски ревен и много други. Растителната покривка е представена от гори, заемащи около една трета от територията на страната, храсти и треви. Преобладават широколистните листопадни гори. Те заемат равнинните и хълмистите части на страната (различни видове дъб и обикновен бук), ниската и средната част на планините до 1400-1800 м (обикновен горун, обикновен габър, мизийски бук). Във високите части на планините е развит иглолистен пояс, представен от бял бор, смърч, обикновена и борисова ела. Особен колорит придават балканските ендемити - бяла и черна мура. Характерни за страната са лонгозните гори - полски бряст, полски ясен.

Животинският свят в България има различен произход. Средноевропейските видове се срещат в Северна България и Стара планина, степните - предимно в Източна България, аркто-алпийските - във високите части на планините, средиземноморските - в южната част на страната. Установени са 29 000 животински вида.

Богата на видове е безгръбначната фауна. Големият брой ендемични видове в Западни Родопи, Пирин, Рила, Централна и Западна Стара планина превръща тези райони в обект на специален научен интерес.

Гръбначната фауна е представена от 207 вида и подвида риби и кръглоусти, 52 вида земноводни и влечуги, 397 вида птици и 40 вида бозайници.

В горите се срещат благороден елен, сърна, глиган. За планините са характерни черен пор, борсук, вълк, лисица, дребни гризачи. Богата е фауната на птиците - гнездещи са 252 вида. През българските земи минават и двата миграционни пътя на птиците: Виа Понтика, минаващ по западното крайбрежие на Черно море и Виа Медитеране - по долината на р. Струма. От установените в Европа 29 вида птици, застрашени в световен мащаб, в България гнездят 16 вида: къдроглав пеликан, морски орел, черен лешояд, царски орел, червеногуша гъска и др.

Води

По водни ресурси сред Балканските държави, България се нарежда на последно място. Водите се делят на два вида — повърхностни и подземни. Повърхностните от своя страна се делят на два типа въз основа отточната област към която спадат — Черноморска отточна област(обхваща черноморието и Дунавската равнина) и Егейска отточна област.Към първата спадат 57% от територията на страната,а към втората 43%.

Реки. Най-дългата река на територията на България е река Дунав-470км(в българския си участък).Тя обаче,само пресича територията ни,като се явява и естествена граница със северната ни съседка — Румъния.Река Дунав извира от Шварцвалд, Германия, има късно пролетно-лятно пълноводие и при по-студени зими замръзва.

Искър е най-дългата българска река-368км.Извира от Рила и се влива в Дунав.При прекосяването на Стара Планина образува Искърския пролом,който е дълъг 65км.Река Искър има снежно-дъждовно подхранване.

Други големи притоци на р.Дунав са Лом,Огоста,Вит,Осъм.

От реките вливащи се директно в Черно Море,най-голяма е р.Камчия-245км.Тя извира от Дунавската равина.Има два големи притока — Луда Камчия и Голяма Камчия.Има дъждовно подхранване и зимно пълноводие.

Други по-известни реки вливащи се в Черно Море са Ропотамо и Велека(южното Черноморие)

Към Егейската отточна област спадат реките,намиращи се в Горнотракийската низина и Рило-Родопския масив.Най-голяма е река Марица-321км.Тя има снежно-дъждовно подхранване.Пълноводието и е през май-юли,а маловодието през зимата.По-големи нейни притоци са Чепеларската река,Въча и др.

Струма извира от Витоша, дълга е 290км и има добре развита речна тераса.Места от своя страна извира от Рила.И двете са важни за стопанството на страната.

Езера В България има над 400 езера с обща площ от 95кв.км. Според вида си те се делят на:тектонски, карстови, свлачищни, високопланински, крайречни и крайморски.

Крайморски Те са общо два вида-лиманни(Варненско езеро - 19м дълбочина),Бургаско езеро(27,6кв.км — площ) и Атанасовско езеро. Лагунни — Поморийско езеро.

Крайречни В наши дни е останало само езерото Сребърна,превърнато в резерват.

Високопланински Те са възникнали възоснова действието на ледниците по високите части на Рила и Пирин.В рила са 140 на брой,в Пирин - 119.Най-голямото Рилско езеро е Смрадливото с площ от 212дка,а най-дълбоко е Окото -38м.В Пирин първенец е Поповото езеро.

Тектонски Те са възникнали при движението на тектонските земни пластове.Такива езера има във високите части на Рила.

Свлачищни Образуват се близо до свлачища.В България се намират в областта на Смолян.

Карстови Образуват се в негативни форми на релефа, при карстови наличности. Има ги в областта на Предбалкана, но са вече пресъхващи.

Блата Нямат важно значение за стопанството на страната.Делят се на два вида — низинни и планински.

Язовири Много важни за националната сигурност на страната.Поради малките наличности на водни ресурси,язовирите са в голяма полза,за по-доброто използване на водите.По-големи язовири за Студен Кладенец,яз.Кърджали,яз.Батак,яз.Искър и др.

Подземни води Подземните води съставят близо 1/3 от водния ресурс на страната.Делят се на 4 основни групи: Грунтови Използват се за снабдяване на селища с питейна вода и за напояване.В повечето случаи излизат на повърхността чрез извори.Има наличие на грунтови подземни води в Дунавската равнина и Горнотракийската низина.

Напорни Представляват води,намиращи се между два слоя непромокаеми скали. Извличат се чрез сонди.Използват се в селското стопанство за напояване.Има наличие на напорни води в Ломско, Плевенско, Варненско, Софийско.

Минерални България е една от страните с най-голям воден ресурс на минерална вода.Тя се дели на два вида-според веществата в нея и според температурата.Според температурата биват : студени до 37гр,топли — от 37 до 60 градуса и горещи — над 60гр.Минерални подземни води има в областта на Хисаря,Хасково,с.Баня,Стара Загора и др.

Карстови Те са се образували в близост до скали с карбонатни скали.Откриват се в Предбалкана.

Климатични области в България

Въз основа характера на климата България се дели на 5 климатични области.

Област с умерен континентален климат

Обхваща Дунавската хълмиста равнина, по-ниските части на Предбалкана, Западна и Средна Стара планина, по-ниско котловинните области на Краище, Ихтиманска и Същинска Средна гора. Средната годишна температура е от +10 до +11°С. Средната януарска температура е от –2 до –3°С, а средната юлска 24–26°С. Максималните температури достигат до 38–40 °С. Годишната сума на валежите е 550–650 mm, с минимум през февруари и максимум през юни. Тази климатична област е предимно под влиянието на западни, северозападни и северни въздушни маси. Тук най-добре е изразен континенталният климат на страната, основен белег на което е значителната годишна амплитуда (например в Дунавската равнина температурната амплитуда е 25°С, в преходната област близо 23°С). За тази област е характерно, че валежите имат главен максимум през лятото и главен минимум през зимата. Годишната сума на валежите е 500–600 mm за Дунавската равнина и 750 мм за Предбалкана и преходната област. В този район има благоприятни условия за развитие на степна растителност (зърнени култури), лозарство и овощарство.

Област с преходно континентален климат

Обхваща Тракийската низина, Тунджанската област, долините на реките Струма и Места, Кюстендилската котловина, Задбалканските котловини и най-южните части наСтара планина. Средната годишна температура е от +11 до +13°С. Средната януарска температура е +1°С, средната юлска — 24–26°С, а максималните летни температури достигат до 40 °С. Отличава се с мека зима, хладна пролет и горещо лято. Валежи около 600 мм. Зимните валежи са почти равни на пролетните и летните. Удължаване на безмразовия период с 10-20 дни в сравнение с този в умереноконтиненталния климат. Това благоприятства отглеждането на светло- и топлолюбиви култури (тютюн, мак, анасон, мента, лавандула, овощни насаждения и зърнени култури, ориз, зеленчуци).

Област с континентално-средиземноморски климат

Обхваща Източните Родопи, Сакаро-Странджанската област и най-южните част на реките Марица, Струма и Места. За нейна граница служи средната януарска изотерма на 2°С. Температурната амплитуда е по-малка. Най-висока средна годишна температура - +13,9°С в град Сандански. Валежната сума се колебае от 585 мм (Свиленград) до 1015 мм (Златоград). Характерни за областта са мека зима с малко снегове, ранна пролет и лято с високи температури. Максимални валежи падат през зимата. Валежният максимум е през ноември-декември. Валежният минимум е през август-септември. В областта има подходящи условия за отглеждане на тютюн, грозде,черници, памук и други светлолюбиви култури, за развитие на бубарството.

Област на черноморското климатично влияние

Обхваща границата между Черно море и линията Провадия - Айтос. В зависимост от релефа ширината е различна. В равнинните места тя е до 50 км, а в планинските места - до 10 км, или средно 30-40 км ширина. Характерно за областта е, че има малка денонощна и годишна амплитуда (20-22°С). Средна годишна температура- от +12 до +12,7°С. Валежите са между 500 и 550 мм. По-високи температури има през есента, което е благоприятно за курортното дело. Есента е по-топла от пролетта. Валежите са средноголеми в южната част и малки в северната част. Зоната е подходяща за производството на грозде, плодове и зеленчуци, за технически култури (слънчоглед,памук, захарно цвекло) и всички видове зърнени култури.

Планинска климатична област

Най-високата област обхваща земите над 1000 м надморска височина. Включва Западна и Средна Стара планина, Рила, Пирин, Западни Родопи, Витоша. За нея са характерни ниски температури, обилни валежи и малка температурна амплитуда. Средна годишна температура - от -10 до -11°С, средна юлска температура - от +2 до +5°С. Валежите са средно 1200 мм. Увеличаване на зимните валежи за сметка на летните. Есента е по-топла от пролетта. Максимумът и минимумът на валежите и температурите закъсняват с един месец в сравнение с тези на страната. Подходяща е за дърводобив, за развитие на животновъдството, за производство наелектрическа енергия, за отглеждане на картофи, ръж и др.

Релеф на България

Изглед към Мусала - най-високият връх на Балканския полуостров

Релефът на България е предимно планински, с равнини в северната и югоизточната част на страната и сравнително малка средна надморска височина (470 m), с голямо вертикално разчленение и наличие на пет височинни пояса (низинен, равнинно-хълмист, нископланински, среднопланински и високопланински), западно-източно простиране на едрите форми на релефа. Съвременният релеф е резултат предимно на процеси в литосферата през по-младите геоложки епохи (неоген-квартернера).

Гледано от север на юг, страната се разделя на четири геоморфоложки области, заемащи териториите в посока север-юг: Дунавска равнина, Стара планина, Тракийска низина и Рило-Родопски масив.

Дунавска равнина 

Дунавската равнина е част от Мизийската плоча. Разположена е между река Дунав и Предбалкана, и от река Тимок до Черно море. Крайдунавските низини граничат на юг с покрита отчасти с льос (жълтеникави и шуплести варовикови наноси, образувани през ледниковия период) хълмиста местност, чиято максимална височина достига до 502 м (връх Търнов дял в Шуменското плато). Дунавската равнина се поделя на три части — западна, средна и източна, граници на които са реките Вит и Янтра.

Стара планина 

Предбалканът осъществява прехода от Дунавската равнина към Стара планина, която се простира паралелно през страната, от устието на река Тимок до нос Емине, като разделя България на Северна и Южна. Тя е младонагъната гънкова структура и е част от Балканидите. Предбалканът се характеризира с хълмист и нископланински релеф. Най-високата точка е Васильов връх - 1490 м. Стара планина е със средно- и високопланински релеф. Най-висока точка е връх Ботев (2376 м). Областта се поделя на три части: западна, средна и източна.

Преходна планинско-котловинна област

В нея се поделят пет подобласти: Задбалкански котловини, Средногорие, Краище, Горнотракийско-Тунджанска подобласт, която включва и Бургаската низина, и Странджанско-Сакарска подобласт. В тази област са включени части от Балканидите и Краищидите. Областта обхваща планините Витоша, Средна гора, Плана, Люлин, Странджа, Сакар, както и редица котловини — Задбалканските котловини (Карловска, Казанлъшка, Сливенска), Софийска, Пернишка, Радомирска.

Рило-Родопска област

Към нея се включват четири геоморфоложки области — Осогово-Беласишка, Рило-Пиринска, Западнородопска и Източнородопска. В Рило-Родопската област са разположени планините в България: Рила, Пирин, Родопи, Осогово, Влахина, Малашевска планина, Огражден,Беласица, Славянка.